За откриването на заболяванията на млечната жлеза основно значение има самоизследването. Точната диагноза на патологичния процес се поставя и чрез множество методи от специалисти.
1. Самоизследване на млечната жлеза
Самоизследването на млечната жлеза трябва да се извършва всеки месец още от млада възраст. То е важна стратегия за ранното откриване на рака на млечната жлеза. Целта на самоизследването е жената добре да познава гърдите си и при всяка промяна своевременно да потърси медицински специалист.
Изследването може да се извърши в изправено и в легнало положение. Когато жената е изправена, ръцете й могат да бъдат в три различни положения – отпуснати до тялото, повдигнати над главата или положени върху кръста. Първо е необходим внимателен оглед на гърдата за зачервяване, оток, кожни промени, при което ръцете са плътно до тялото. После се вдигат над главата – гърдите трябва да останат симетрични и в тази поза. Наличието на асиметрия насочва към заболяване.
Изследването на млечната жлеза се извършва с нежна и внимателна палпация (опипване) на гърдата. Пепоръчително е това да се прави по време на къпане, когато влажната кожа повишава чувствителността на пръстите. Следва внимателно опипване на лимфните възли в подмишницата и над ключицата.
За изтичането на секрет се проверява чрез леко притискане на зърната между палеца и показалеца. Самоизследването завършва в легнало положение с една ръка, поставена зад главата. Другата ръка опипва с кръгообразни движения срещуположната гърда, започвайки от периферията й.
Основните симптоми, които са показателни за заболяване на гърдата, са: болката, изтичането на секрет от зърното, опипваща се или видима формация в едната или двете гърди и кожните промени – особено в областта на ареолата. Понякога се появява общо увеличение на размера на гърдата, зачервяване и придръпване в определена посока, което нарушава симетрията.
Добре известен е феноменът на портокаловата кожа - кожата на гърдата е груба и набръчкана. Наблюдава се много добре, когато кожата се събере с два пръста. Феноменът е суспектен за злокачествен процес.
2. Мамография
Мамографията е основен диагностичен метод за доказване на злокачествени процеси. При жени между 40- и 50-годишна възраст е препоръчителна да се провежда през 2 години. Над 50-годишна възраст е задължително ежегодното изследване.
Мамографията се провежда след менструация, ако жената все още има такава. Чрез това изследване се откриват микро- или макрокалцификати. Калцификатите се образуват в резултат на развила се некроза в болестно огнище в млечната жлеза. Макрокалцификатите са белег на доброкачественост, а микрокалцификатите (особено групирани) – на злокачественост. Туморните формации в гърдата на мамографско изследване се изобразяват като правилни или неправилни по форма сенки с различен размер.
Разновидности на мамографията са пневмоцистографията и дуктографията. Пневмоцистографията се прилага при кистозни формации на гърдата. Съдържанието на кистата се аспирира и след това кухината се изпълва с газ. Чрез това изследване се диагностицират папиломи и техните белези на злокачественост.
При дуктографията през гръдното зърно се въвежда контрастно вещество. То изпълва каналчетата на жлезата и осигурява по-добрата им визуализация.
3. Термография
Термографията е графично изобразяване на излъчваната топлина от млечната жлеза. Тъй като злокачествените образувания са по-добре кръвоснабдени, следователно те отделят и по-голямо количество топлина в сравнение с нормалната и здрава тъкан на гърдата. Този метод е напълно безвреден, но диагностичната му стойност е ниска поради честите фалшиво положителни резултати.
4. Ехография
Ехографското изследване на млечните жлези е основен диагностичен метод, особено когато жената е млада. Чрез него се установява точната локализация на патологичната формация, формата и големината й. Позволява също и оглед на аксиларните и супраклавикуларни възли. Доплер-ехографията надеждно оценява колко добре се кръвоснабдява новооткритата формация в гърдата.
Източник: Puls.bg